Наташа Ростова от детството си е възпитавана в институт за благородни девици във Франция. Вече на 17 години... Идва време да се завърне в Русия. Посреща я майка и. На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш. Кочияшът, както си подобава в такива случаи, удря кобилата по задника с възгласа "Дийййй...". Кобилата не помръдва. Той я удря отново и крещи:
- Тръгвай, ма пуtko заспала...
И кобилата потеглила... Маминка е в шок от чутото...
А, Наташа я пита:
- Маман, а какво е това "пуtka"...?!
Маман сконфузено отвръща:
- Дъще, в Русия така наричаме ласкаво кобилите...
С това и приключили въпроса... Минало известно време. Първият бал на Наташа. Танцува тя с поручик Ржевски и решила да блесне със знанията си по руски език:
- Кажете, поручик, Вие имате ли пуtka...?!
Ошашавеният може би за първи път поручик отвръща:
- Не, естествено...
- Само ако знаете аз каква имам... Цялата е рижава... На петна... И когато я почесвам, прави ето така: ФФРРРРРРР...