Лятото на 1986 г.
след като се е разчуло за аварията в Чернобил, в ТКЗС-то на с. обясняват, че радиацията е много опасна и когато се появи, всеки трябва да се крие, като най-много трябва да се пази главата.
Следобяд, жега, бай Ставри бригадира ядосано яхва ТКЗС-арският ИЖ и по нареждане но председателя тръгва да наобиколи посевите и работничките на полето. Леля Пена, ударничката на ТКЗС-то, кротко си копае. Изведнъж чува страшен грохот, и решава:
- "Малеее, това е радиацията", и къде да скрие. - съзира купа със сено и айде, завира се до кръста в нея.
Бай Ставри, минавайки от там с мотора, съзира сочен зaдниk да стърчи от купата със сено и си вика:
- Да взема да го оправя.
Вдига фуститите и се залавя за работа, по едно време от купата със сено се чува:
- Блъскай, блъскай, радиацио, но до главата ми няма да стигнеш.
Отиват дядо и внуче на язовира за риба, седят известно време и дядото вади едно патронче ракия.
- Дядо, дядо, дай да си глътна малко ракия.
- А пишkata до гъзa стига ли ти?
- Ми не.
- Ми значи още си малък и не може да пиеш.
След малко дядото вади една кутия цигари и внучето пак пита:
- Дядо, дядо, дай една цигара.
- А пишkata до гъзa стига ли ти?
- Ми не, дядо.
- Еее, значи си още малък и не може да пушиш.
Минало известно време и внучето извадило една кутия с бисквити и дядото попитал:
- Внуче мое, може ли бисквитка?
- А пишkata до гъзa стига ли ти, дядо?
- Е, стига ми, как да не ми стига...
- Ми тогава се eби в гъзa, тия бисквити са си мои!
