Отиват американец, французин и българин на сафари в Африка.
Вечерта се хвалят край огъня...
Американецът:
- Днес аз убих един слон и три антилопи.
Французинът:
- Аз - два жирафа и носорог.
Българинът:
- А пък аз само три носърчета.
- Е, какви са тия носърчета?
- попитали останалите.
- Ами едни такива, как да ви ги опиша...
На следващата вечер край огъня...
Американецът:
- Днес ударих лъв и две зебри.
- Аз пък - леопард и антилопа, казал французинът.
Българинът отново се похвалил с няколко носърчета.
На третата вечер пак се хвалили, и когато българинът споменал за носърчетата, другите двама го попитали:
- Обясни ни сега какви са тия носърчета...
- Добре. Като си вървя из джунглата с пушката, изкачат от храстите едни такива черни, ръкомахат насреща ми и викат:
- Но, сър! Но, сър!
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:
, които ти си длъжен да знаеш:
Като се раждам, аз съм черен.
Като израствам, аз съм черен.
Като ходя под слънцето, аз съм черен.
Когато ми е студено, аз съм черен.
Като ме е страх, аз съм черен.
Като съм болен, аз съм черен.
Като умра, аз все още съм черен.
А ти, Бели Приятелю,
Като се раждаш, ти си розов.
Като растеш, ти си бял.
Когато си под слънцето, ти си червен.
Като ти е студено, ти си син.
Като те е страх, ти си жълт.
Като си болен, ти си зелен.
Когато умреш, ти си сив.
И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!