В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум.
В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго).
Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място).
Станало време когато един от подчинените на хана казва:
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане!
Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи.
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! - повторил героя.
Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери.
Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил:
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! - казал той с повишена интонация (уж така е в сценария).
Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал:
- Голям дъжд ша ни пере!

Женски феминистки сбор.
Става германката:
-Аз като се омъжих за моя Ханс , му казах в прав текст : "Виж какво , от днес нататък ти ще готвиш!" Прибирам се първия ден-нищо няма за ядене. Прибирам се втория-пак нищо. На третия гледам-сготвил. Става италянката :
-Аз като се омъжих за моя Паоло, му казах в прав текст : "Виж какво , от днес нататък ти ще чистиш!" Прибирам се първият ден-мръсно. Втория-кочина. Прибирам се третия ден, гледам изчистил. Става АИшЕТО :
-АЗ кат са омъжих за моя ХАСАН , му фикам ф праф текст : "От днес нататък ти 6а готфиш и чистиш!" На първия ден-нищо не виждам. На фторя-пак нищу на фийдам. На третия-лекооо прогледнах с едното око.