Вицове за Червената шапчица
Срещнали се Вълкът и Червената шапчица на една полянка, изяли баничките от кошничката, изпили и винцето, и като се метнали, здрав cekc.
Като свършили, лежат, почиват си и Вълкът пита:
- И, ся... к’во ще разправяш на вашите?
- Ми к’во, ще кажа - Срещна ме Вълкът, изяде ми баничките, изпи ми винцето, изнасили ме пет–шест пъти...
- Е де, е де... ПЕТ–ШЕСТ пъти?!
- Що бе, ти бързаш ли...
В гората, в наши дни...
- Ей, Червена Шапчице, май в кошничката ти има банички... може ли да си хапна?
- Е, добре, Вълчо - хапни си...
10 минути по-късно.
- Ало, мамо - изяде ги... да, забели очите, да - разгледах го, нормален размер вълк, не се скубе... ще стигне за две шапки и яка.
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!