Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
Обадил се Станишефф на Путин и казал:
"г-н Путин, измислете някакъв повод да дойда на посещение на 14-ти, че ще има протести у нас, моля ви!"
Хммм...добре, казал Путин и решил да спре газа за Европа. Дошли премиерите на най-пострадалите от газовата криза страни - Словакия, Молдова и България - в Москва. Путин попитал словашкия премиер:
- Как е у вас? Между впрочем, ще желаете ли нещо за пиене?
- Да, минерална вода... При нас е зле, стоим на студено, хората са недоволни!
-А, така ли, казал Путин, ще ви пуснем газа. Желаете ли друго за пиене?
-Кафе.
-Добре. А при вас в Молдова как е?
-Много зле, промишлеността е пред колапс!
-Ще ви пуснем и на вас газа. Друго нещо желаете ли?
-Ако може по една тортичка с кафето!
-Разбира се. Ще питам и Станишев за положението в България, само да донесе тортичките!
Един мъж пътувал със самолет и с изненада установил, че до него седи папагал.
Папагалът си мълчал, докато скоро след излитането дошла стюардесата с количката за напитки. Мъжът си поръчал кафе, но папагалът високо изкрякал:
- Дай едно бренди, тъпа краво.
Стюардесата толкова се смаяла от поведението на папагала, че съвсем забравила за кафето на мъжа. След няколко минути пак минала оттам и той любезно й напомнил, че още не е получил кафето си. Едва си затворил устата, когато папагалът пак изкрякал:
- Дай още едно бренди, мързелива кранто.
След минута смутената стюардеса се върнала с второто бренди на папагала, но отново забравила за кафето на мъжа.
Той вече започвал да се ядосва и решил да приложи метода на папагала. Когато стюардесата се появила за трети път, мъжът й се троснал:
- Донеси ми едно кафе, kуpbo.
В следващия момент двама яки стюарди изхвърлили мъжа и папагала от самолета. Докато падали към земята, папагалът се обърнал към него и казал:
- За някой, който не може да лети, си доста нахален.
Пациент с хемороиди.
Докторът предписал мазило, обаче човекът казал:
- Дай нещо друго, докторе, това ми е скъпо!
- Тогава се намажи с утайка от кафе. Ще помогне!
Прибрал се човекът, сварил си кафе, намазал се обилно, обаче кафето горещо... влошил се.
Отива пак при същия лекар.
Гледа докторът... 2 минути... гледа 5 минути... гледа 15 минути!
Пациентът надупен - не издържал:
- Айде бе, докторе, какво ми е, какво виждаш...
- Чакай, чакай... път, пари, руса жена...