Един моряк отишъл в хотел и поискал стая.
На рецепцията му отговорили:
- За съжаление, нямаме нито една свободна стая! Всъщност, има едно свободно легло, но то е в стаята на един летец, който хърка ужасно!
Морякът бил толкова изморен от дългтото плаване, че веднага се съгласил. На сутринта мениджърът на хотела попитал:
- Как спахте, господине?
- Прекрасно! - отвърнал морякът.
- А как се справихте с хъркането на летеца?
- Ами, влязох в стаята, съблякох се, приближих се до него, целунах го и му казах "Лека нощ, красавецо!". После той цяла нощ не мигна.
Наредба до служителите на предприятието;
До всички служители:
В сила от 1-ви януари 2021
Код на облеклото
1. Препоръчително е да се идва на работа облечен според заплатата. Ако ви видим да носите обувки „Прада” и чанта „Гучи”, ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.
2. Ако се обличате бедно, трябва да се научите да управлявате своите пари по-добре, така че да можете да носите по-приятни дрехи и затова не се нуждаете от повишаване на заплатата.
3. Ако се обличате точно както трябва, значи сте точно там където трябва да бъдете, следователно не се нуждаете от повишаване на заплатата.
Болнични
Вече не приемаме болничния лист като доказателство за болест. Ако можете да отидете на лекар, значи можете да дойдете на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 лични почивни дни в годината. Те се наричат събота и неделя.
Използване на тоалетна
1. Като цяло, твърде много време се прекарва в тоалетната. Сега има ограничение от три минути за ползването на кабинките.
2. В края на трите минути, ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани
3. При второ нарушение, снимката ви ще бъде залепена на таблото за съобщения в категория „Многократни нарушители”.
4. Всеки, който е хванат да се усмихва на снимката ще бъде санкциониран в съответствие с политиката на компанията за ментално здраве.
Обедна почивка
1. Слабите хора имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормална физика имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат своята фигура нормална
3. Пълничките хора имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.
Благодарим ви за лоялността към нашата фирма. Помнете, че не вие сте ни избрали за свои работодатели и ние сме тук, за да ви осигурим позитивни служебни преживявания. Затова всички въпроси, коментари, притеснения, оплаквания, разстройвания, раздразнения, инсинуации, изявления, обвинения, съзерцания и смайвания трябва да бъдат насочвани другаде.
От Ръководството
ЦРУ изпратило шпионин в Русия.
Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали:
- "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!"
- "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром:
- "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин?
Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко:
- "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"
Мъж с тик на окото, кандидатства за работа.
След продължително интервю, служителят от "човешки ресурси"му казва:
- Вие сте подходящ, но този тик, който имате и съответно постоянно намигате,е крайно неуместен за длъжността, предвид това, че работите с клиенти...
- Това не е проблем - оправя се с аспирин!
- Наистина ли ?! - със смес от радост и недоверие отвърнал ЧР.
В отговор, кандидатът започнал да си рови из джоба и да вади от там презервативи.
Малки, големи, цветни, релефни... и най-накрая извадил опаковка аспирин.
Изпил една таблетка и тикът изчезнал.
- Чудесно е, че няма тик - започнал провлачено ЧР, но не мога да допусна женкар във фирмата - ще съсипете отношенията !
- Нищо подобно - отвърнал кандидатът - аз съм щастливо женен !
- Обяснете тогава - казал ЧР и посочил неловко купчинката консумативи...
- Да - кимнал кандидатът - Случвало ли Ви се е да влезете в аптека и постоянно намигайки, да поискате опаковка "Аспирин" ?
- Глей ся – започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително „Дон Компирини”
– Искам да ми направиш един малък ремонт на басейна.
Строителят кимна.
- Значи, махаш тръбата за пълнене и канала… Така. И после слагаш….Момент – Компира набра бързо номер на мобилния и когато му отговориха, продължи – Та- слагаш тук отгоре една тръба, през която басейнът да може да се напълни за четири часа (нали имаш там разни инженерчета, нека изчислят каква точно). После долу, до самото дъно, монтираш друга, през която да може да се изпpaзни за осем часа – ще я сметнете там. Дотук ясно ли е?
- Да, господин Компиров, обаче ще пострада римската мозайка по стените, а и монтирането на филтъра…
- Нищо няма да монтираш – отваряте двете тръби и засичате за колко време ще се напълни басейнът. А - и друго – сложи някого на водомера да види колко вода ще изтече през това време, че задачата има и второ подусловие….После ще оправите всичко, аз плащам.
Строителят отвори уста да възрази още нещо, но Компира го отпрати с властно махване на ръка.
После влезе в къщата и отиде в кухнята, където трима души от охраната му седяха около маса, на която имаше голяма купчина ябълки. В единия ъгъл лежеше отворен сборник със задачи по математика.
- Е? – строго попита Компира – Колко?
Тримата уплашено се свиха.
- Питам ви – колко са ябълките?
Единият плахо се обади:
- Ама то много сложно бе шефе! Чуй сам – Стоян изял пет ябълки повече от Иван, но три по-малко от Петър, а Петър изял пет пъти повече ябълки от Иван…Ох, обърках се.
- Не ме интересува! Колко са били ябълките – нали това се питаше в задачата?
- Да…- въздъхна другият – четири пъти го проиграваме от сутринта и все не излиза. А и аз все съм „Петър” – три пъти ходих до тоалетната вече. Шефе, нареди им поне периодично да се сменяме, а?
- Вижте какво… - започна Компира с онова съсредоточено изражение, което караше враговете му да треперят – ако до обед не ми кажете колко са били ябълките, продължаваме със зелки, докато ушите ви станат като на зайци. Ясно ли е?
Тримата въздъхнаха и кимнаха. Компира излезе отново на двора и извади мобилния:
- Мечо, ти къде си сега? В Горна Оряховица, да, добре. В товарен влак, нали? Аха, добре…А машинистът? А, седи вързан до тебе и ти подсказва. Добре, ей сега ще ти се обадя пак.
После той набра друг номер.
- Глиган, в Русе си, нали? Добре. В локомотива на пътнически влак нали…? Е, как така в товарен? Какво значи „нямало”? В условието на задачата ясно пишеше „а в същото време от Русе срещу него тръгнал ПЪТНИЧЕСКИ влак с шестдесет километра в час”… Не, не експрес, пътнически…Добре де, както и да е. Машинистът е до тебе, нали? Добре. След десет минути тръгваш и внимавай да поддържаш скоростта точно. Щом видиш насреща си друг влак (ще го кара Мечо) – скачате всички от кабината. Ясно?
Чул потвърждение, Компира набра отново подчинения си в Горна Оряховица и му нареди каквото и да става, да се движат с четиридесет километра в час, а като видят Глигана, да скачат. После прибра телефона си успокоен – къде точно ще се срещнат влаковете (както се питаше в задачата), щеше да разбере довечера от новините.
Компира избърса потта от челото си и мислено въздъхна: „Каквото и да ми струва, ще го докарам аз моя малоумник поне до осми клас. Аз не успях, но поне нека детето да се изучи и да стане човек…”
И докато си представяше (с голяма мъка) сина си като интелигент, едно копие прелетя над оградата и се заби в земята на три метра от него. Компира подскочи и заопипва джобовете си за оръжие. В същото време над оградата се показа кръглото лице на Миро Митницата, комшията му.
-А-а, Тоше, извинявай – без малко щеше да стане беля. То уж оградите ни високи, с хеликоптер не можеш да видиш какво става зад тях, ама на…Хем им казах да внимават.
- Да не си играете на индианци? – изръмжа поуспокоен Компира.
-Какви ти индианци… -въздъхна Митницата – Дъщерята има да учи за битката при Клокотница, а то детето откъде да знае – нито Рамбо е участвал там, нито Брус Уилис… Та разделих на две охраната – да й го покажат малко така – по-нагледно.
- Хм, я да взема да пратя и моя да погледа, а? – предложи Компира – Отдавна не са го изпитвали по история.
- Прати го, няма проблем – прие Митницата – абе, то нашата се е видяла вече – така ще се бъхтим всеки ден докато сме живи – но поне децата да станат хора…..
Компира кимна – така си беше – а после се качи в джипа и отиде да купи още ябълки. Или може би зелки, кой знае.