Притчи

Моше решил да си купи магаре и се уговорил с Аврам да му даде неговото за 50 лв. Аврам трябвало да му го достави на следващият ден.
Аврам се появява на следващия ден в много угрижен вид и Моше го пита:
- Кажи бе Аврам какво има къде ми е магарето?
- Ми, как да ти кажа Моше, магарето снощи умря!
- Е, голяма работа, какво толкова като е умряло. Върни ми парите и всичко е наред.
- Е, там е работата, че изхарчих парите и нямам какво да ти дам.
- Е, тогава ми донеси магарето.
- Че за какво ти е умряло магаре?
- Ти ми го донеси и не бери грижа.
Речено сторено Аврам докарал магарето. След месец се срещат отново и Аврам го пита:
- Какво направи с магарето?
- С магарето ли? Разиграх го на томбола - отговорил Моше. - Продадох 500 билета по 2 лв и изкарах 998 лв.
- Еее, никой ли не се оплака, че магарето е умряло?!
- Оплака се този, който го спечели, ама му върнах двата лева..
17 hours ago
В края на деветнадесетото столетие шотландският фермер Флеминг вървял към дома си.
Ненадейно той чул шум от близкото блато и забелязал, че вътре е паднало момче, което се опитва да излезе.

Без изобщо да се замисля, Флеминг счупил един голям клон и го подал на младежа, който с последни сили се хванал за него. Фермерът издърпал хлапака и му предложил да го приюти, докато се стопли и дрехите му изсъхнат.

Младежът благодарил учтиво, но предпочел да се прибере у дома, тъй като семейството му го очаквало. Спасителят приел отказа и също се върнал вкъщи. На другия ден той вече почти бил забравил за вчерашната случка, когато видял пред дома си карета, от която слязъл богаташ.

Джентълменът застанал пред вратата на фермера и заявил, че иска да разговаря с него. Той обяснил, че е бащата на момчето, което мъжът спасил вчера и иска да му даде богатство в знак на своята признателност.

Флеминг обаче отклонил поканата, като казал, че не би приел пари, тъй като просто е изпълнил своя човешки дълг. В този момент покрай двамата мъже минал синът на фермера и поздравил непознатия.

Тогава джентълменът предложил нещо друго на Флеминг - да вземе сина му със себе си и да плати за неговото образование в престижно училище. Бедният фермер се съгласил и след няколко години синът му завършил университет по медицина. По-късно той останал в историята като откривателя на пеницилина. Името на човека е Александър Флеминг.

Джентълменът, който платил за образованието му, се казва Рандолф Чърчил, а неговият син, изваден от блатото, е Уинстън Чърчил. Преди войната Чърчил бил настанен в лондонска клиника заради сериозно възпаление на белия дроб.

Според легендата този път животът му бива спасен именно благодарение на пеницилина. Може би точно за тази случка се е сетил държавника, когато казал, че стореното от човек, ще се върне пак при него.
17 hours ago
Защо хората си крещят един на друг?
Един ден учителят попитал учениците си:
- Защо хората повишават глас, когато се карат?
- Вероятно губят търпение – предположили те.
- Но защо ще повишават глас, след като другият човек е до тях? - попитал учителят.
Учениците озадачени, свили рамене. Те никога не били се замисляли върху това. Тогава учителят казал:
- Когато хората се карат и негодуванието между тях се увеличава, сърцата им се отдалечават. А заедно с тях се отчуждават и душите им. За да се чуят един друг, те трябва да повишаваш тон. И колкото по-силна е тяхната обида и гняв, толкова по-силно крещят. А какво се случва, когато хората се обичат? Те не повишават глас, а говорят тихо. Техните сърца са много близко.
- А какво се случва, когато хората са влюбени? - попитал учителят. - Те дори не говорят, а само шепнат. И понякога дори не са нужни думи - очите им казват всичко. Не забравяйте, че кавгите ни отделят един от друг, а думите, изречени с висок тон, увеличават разстоянието многократно. Не злоупотребявайте, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще се увеличи толкова много, че няма да можете да намерите път обратно.
17 hours ago
Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село.
Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика.
Нещо явно не е наред.
Един от тях попитал Буда:
- Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб?
- Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..