Жан Виденовата зима. 31 декември. В софийските вестници се появява съобщение, че ще се продава олио в Халите по 10 стотинки бутилката ".
Веднага се извива опашка, която се простира чак до Орлов мост. Студено е. Хората мръзнат, но стоят и чакат.
В 10 часа управителят на магазина излиза и казва:
- Господа, олио няма да се продава на евреи! Тълпата одобрява това с рев и евреите си тръгват, ругаейки антисемитите.
В 14 часа управителят отново излиза пред замръзналата тълпа и казва:
- Продажба на олио само на лица със софийска регистрация! Някои хора си тръгват. В 6 вечерта. Управителят отново излиза пред тълпата, напълно измръзнал от студ и отслабнал, и казва:
- Олио ще се продава само на ветерани от войната!
Остават само няколко десетки души.
В 21 часа управителят излиза и обявява:
- Олио ще се продава само на ветерани от Балканската война! Хората се разотиват по домовете си, но пред магазина остава един почти премръзнал старец. Управителят го въвежда в кабинета си, налива му чаша коняк и казва:
- Ти вярваш ли в партията?
- Да! — отговаря замръзналият старец.
- Тогава трябва да разбереш. Работата е там, че в действителност няма олио, но трябваше да проведем кампания, за да покажем на целия свят, че имаме евтино олио на свободна продажба! Разбираш ли?
„Всичко разбирам – казва старецът, – само не разбирам защо евреите отново изкараха късмет – тях първи ги освободихте…
Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...
