Един младеж се заиграл сериозно с една мацка и... накрая решили да се вземат.
Въпросният решил да предразположи своите... консервативни родители.
Обадил се на майка си и започнал отдалече:
- Мамо, реших да се оженя за любовта на моя живот.
Майката: - Ами, добре, сине. Вече ти е време.
Синът (зарадвал се): - Ама,... има един "малък проблем"...
- Кажи, сине. Не се притеснявай от мен.
- Ами, всъщност тя е с 10-ина години по-голяма от мен.
- Е, нищо де, сине. Щом се обичате, няма да ви пречим... Освен това, щом е около моите години, вероятно ще се разбираме...
Може би дори ще станем и приятелки, след като е по-голяма от теб.
- Ама, има и друго... Тя е била женена за друг и има 3 деца.
- Е, спокойно бе, сине. Ще се примирим и ще ги отглеждаме като свои.
- ...но има и друго - чакаме 4-то дете, наше.
- Спокойно, сине. Където са 3, там са и 4. Ще ги обичаме и отглеждаме като свои.
- Мамо, имаме и друг проблем - предишният ѝ мъж я изгони и няма къде да живеем.
- Спокойно, сине! Ще се пренесете у нас, в гарсониерата ни в "Люлин 9".
- Ама, как...? Как ще се поберем всички в този тесен апартамент?!?
- Спокойно, сине! Татко ти ще живее и ще спи в килера. Ще ви направим място.
- А ти, мамо? Къде ще се съберем всички?
- Спокойно, сине! Мен не ме мисли. Като приключим разговора ни, ще се обеся на полилея в хола.
Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!
