Амбулантен търговец се опитва да продаде на един фермер средство против комари. Фермерът казал:
- Хайде да те съблечем гол, да те завържем на един стълб в двора на ранчото, да те намажем с твоето средство и ако утре сутринта нямаш нито едно ухапване от комар, ще купя цялата партида от антикомарина.
Търговецът се съгласил и го вързали чисто гол на стълба, като преди това го намазали с препарата. На сутринта цялото семейство на фермерът тича да види какво се е случило. Гледат, човекът седи на стълба, жив, няма нито едно ухапване от комар, обаче един такъв измъчен...
- Синко, защо си такъв измъчен?
- Слушай, дядо, я ми кажи... ей онова теленце там, няма ли си майка?
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
