БОЯНА - Оставката на Борислав Михайлов, повече от успешен президент на Българския футболен съюз, беше явно открадната по някое време миналата нощ.
"Е тука я оставих вчера, заклевам се. Някой я е взел и сега я няма. Дано да е станала грешка, но подозирам, че някой зложелател я е откраднал. Сега се налага да стоя президент, докато не се намери оставката" - заяви изуменият президент на БФС.
Кражбата се случи часове след срещата на Изпълкома, където той обяви своето оттегляне и изложи своите приноси и критиките, с които се е сблъскал по време на своето фантастично и невероятно управление.
Разследващите органи предполагат, че става дума за грабеж с цел откуп, тъй като оставката на Борислав Михайлов е много ценна и е едва втората по рода си.
Фенове на родната футболна игра допуснаха, че може би оставката не е открадната наистина, а се цели по този начин за пореден път да се протака промяната начело на родния футбол. Те бяха определени за лунатици, тъй като кой нормален е любител на българския футбол.
https://www.nenovinite.com/ne/nezasada/ostavkata-na-borislav-mihajlov-e-otkradnata-snoshi-toj-ostava-prezident-dokato-ne-bude-vurnata
Бойко Борисов казал на Бог:
- Добре, сега, къде е България?
- А... тоест... първо трябва да има свят.
- Ами какво чакаш? Със скръстени ръце ли ще ми стоиш? Все чакате някой друг да ви свърши работата на вас, Елохим!
- Е, добре, ще създам свят.
- Горе-долу колко време ще ти трябва?
- А... тоест, мм... сигурно няколко месеца.
- А, не! Аз такива срокове не признавам! Давам ти най-много месец.
- Е, добре, ще се озоря, но сигурно ще стане.
И Бог започнал – създал небето и земята, светлината, слънцето и луната...
Бойко Борисов:
- Виж сега, нещата се промениха, трябва да съкратим сроковете.
- А... тоест, ако работя денонощно, на прага на възможностите си, мога най-много да ги съкратя до две седмици, като и при това не е много ясно какво ще се получи.
- Никакви такива! Седмица! Давам ти седмица и нито ден повече! Ние, българите ще съградим света предсрочно!
- Но това е невъзможно!
- Я ме погледни в очите...
Бог не го погледнал и отново се захванал за работа. Затова се знае, че Бог е създал света за седем дни.
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм...тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
- А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
- Стани и ходи.
Змията:
- Но аз… нямам крака.
- А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
- Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
- Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
- Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
- И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
- Не ми е много ясно как се прави това...
- Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
- А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
- А... тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
- Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
- Ъ... да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
- А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
- Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
- А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
Минало известно време. На Адам и Ева им се родили двама сина – Каин и Авел. Когато те били вече големи, един ден Бог срещнал Бойко Борисов и му казал загрижено:
- А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа...
- Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
- Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
- Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
- Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
- Но той наистина ми е брат.
- Не ми противоречи!
- Но аз, дефакто, не ви противореча.
- Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
- Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки...
- Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
- А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
- Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
- Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко...
- Не мисля да признавам каквото и да било.
- Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
- Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
- Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
- А... тоест, прокудих го.
- Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат...
- Така прецених в случая.
- Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
- Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
- Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.
