Плава си един пиратски кораб през океана и изведнъж отсреща се задава боен кораб. Юнгата тича при капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Донеси ми червената риза, ще се води битка.
Облякъл си червената риза и дал сигнал за абордаж. Превзели кораба. На следващият ден насреща им - още по-голям боен кораб. Юнгата пак тича при капитана:
- Капитане, оше по-голям кораб!
- Дай червената риза и пак ще се води битка.
Облякъл пак ризата и пак абордаж, и победа.
Юнгата не се сдържал и попитал:
- Капитане, тази червената риза, да не е вълшебна нещо?
- Не е вълшебна бе. Обличам си я, защото ако ме ранят няма да се вижда кръвта и така няма да се притеснява екипажа, и битката ще продължава.
На следващият ден насреща цяла флотилия. Юнгата тича при капитана и носи червената риза направо.
- Капитане, цяла флотилия идва срещу нас. Бързо обличай червената риза и да се бием!
Погледнал капитана през мостика и казал:
- Тука юнга червената риза не върши работа. Бягай бързо в каютата и ми донеси кафявите гащи.
Механикът и щурманът спорят - кой е по-важен за кораба:
- Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите- с това може да се справи и най-големия тъпак!
- Ами ти? Седиш по цял ден в кабината гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен?
Накрая се хванали на бас по бутилка водка: разменят си местата, и който дойде пръв при другия за съвет - губи!
Седи щурмана в машинното, по едно време тича матрос и докладва:
- Двигателите загряват, какво ще заповядате?
Помислил щурмана, ама му досвидяло да даде водката и:
- Залейте двигателите с вода!
След малко тича матроса и докладва за същия проблем. Щурмана дава отново същите заповеди.
По някое време идва матроса, целия вир вода:
- Край! Двигателите се нагряха до червено!Всеки момент ще блокират!
Няма накъде, взема бутилка с водка щурмана, и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механика наведен над картата старателно чертае.
- Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя!
Механикът вдига очи от картата:
- Е как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята...

Британският пекар Чарлз Джокин имал хоби - пиел. Титаник, на който Джокин отплавал, бил огромен плаващ луксозен хотел с отлична кухня. Джокин, като главен пекар на кораба, имал отделна каюта, в която дори си бил донесъл апарат за алкохол (нямал проблеми с маята).

В тази злополучна нощ, когато Титаник се ударил в айсберг и потънал, Чарлз, както обикновено, се бил отдал на любимото си хоби в каютата си. Чувайки глухо скърцане по десния борд, той се качил на палубата, грабвайки бутилка с алкохол. Скоро капитан Смит дал команда да се спуснат спасителните лодки. Джокин събрал екипа от подчинените му пекари в камбуза и като поел инициативата, наредил запасите от хляб да бъдат разпределени между лодките, а самият той се върнал в каютата си, за да се запаси с уиски. След обявяването на „аларма за лодка“ старшият хлебар останал спокоен. Джокин натоварил жените и децата в лодка номер 10, на която бил командир, по алармен график. Самият Чарлз не влязъл в лодката - дал път на един от пекарите, после слязъл в каютата си и продължи да пие. Когато водата започнала да прониква в каютата му, той облякъл спасителна жилетка и като взел със себе си запаси от алкохол, се качил на горната палуба. По това време всички лодки на Титаник вече били пуснати на вода и се отдалечавали от умиращия кораб. На палубата той срещнал втория помощник-капитан Лайтолер. По-късно Лайтолър казал, че Чарлз Джокин е бил адски пиян и вторият помощник-капитан решил, че главният пекар не е предопределен да избяга. На палубата Джокин, без да забрави да отпие от шишето си, хвърлил дървените шезлонги зад борда. Успял да изхвърли около шестдесет от тях. На някои давещи се хора шезлонгите, плаващи във водата са спасили живота им.

Чарлз останал на борда на Титаник до последно. Когато кърмата на кораба започнала бързо да потъва, той се изкачил през релсата на кърмовия флагшток. Миг по-късно корабът потънал под вода, без да създаде водовъртеж на това място. Така Чарлз Джокин се озовал във водата, без дори да си намокри косата. Прекарва повече от четири часа в студените води на Атлантическия океан, като се клател и пиел. Лайтолър не можал да повярва на очите си, когато видял Джокин сред спасените. Любимото хоби на Чарлз му дало така необходимото спокойствие тази вечер и рационалност в действията. Той се спасил и помогнал за спасяването на много други. Джокин е последният, който напуска Титаник, съкращавайки максимално времето си в студена вода. В продължение на четири часа той останал със суха глава и имал приличен запас от висококалорична храна в течна форма, която не замръзва при ниски температури. След спасяването нашият герой не променил хобито и професията си: той продължил да пие и да пътува по моретата. Чарлз Джокин претърпява още две корабокрушения и доживява до 78 години. На гроба му има надпис "Титаник Бейкър".
Възрастна дама стои на палубата на луксозен лайнер. Вятърът е толкова силен, че тя си държи шапката с две ръце.
Добре облечен мъж се приближава до нея:
- Извинявайте, госпожо. Не искам да бъда нахален, но знаете ли, че роклята ви се издига от поривите на силния вятър?
- Знам, но ми трябват двете ръце, за да си държа шапката.
- Но, мадам, вие сте без бельо и всичко е на показ!
- Това, което виждате, е там от 85 години. А тази шапка си я купих едва вчера!