Един дългогодишен бръснар решил, че е крайно време да посвети сина си в занаята.
Завел го в салона си и му дал да подстриже първия клиент. Започнал синът да подстригва, а старият бръснар го гледал да не сбърка нещо. Синът обаче неопитен, треперят му ръцете, все пак му е първо подстригване и без да иска порязал ухото на клиента. Бащата се ядосал и тръгнал да удря шамар на сина си. Синът обаче се дръпнал и стария бръснар вместо на него ударил шамар на клиента.
- Ужасно много се извинявам господине, а ти много внимавай какво правиш - обърнал се той към сина си.
Синът още по-притеснен след този случай още повече му треперели ръцете и без да иска отново порязал клиента.
- Идиot! - викнал баща му и тръгнал отново да му удря шамар. Но синът пак се дръпнал по рефлекс и стария бръснар ударил пак шамар на клиента
- Много много съжалявам! Повече няма да се повтори, обещавам Ви! - казал бащата и погледнал със строг поглед към сина си.
Той отново започнал да подстригва, но разбираемо още по-притеснен. Ръцете му вече толкова треперели, че без да иска направо отрязал ухото на клиента, а той казал:
- Шшшт... ритни го под стола това ухо, че баща ти ако го види и двамата ще ни пребие!
Да погледнем в бъдещето....
2020
Най-после е избран изпълнител за тунела под Шипка. След няколко дена челната машина се разтърсва от мощен удар и спира. Чуват се възклицания „Бaх мааму”, „О, майн Год”. Полиция отцепва района. Проектът се променя, копае се на друго място, но се повтаря същото – удар и стоп на работата. Идват геолози и установяват , че тунел няма да има. Цялата основа на планината е плътен слитък самородно злато с тегло милиарди тонове.
Световните борси се сриват. Основни играчи от родното публично пространство получават микроинфаркт. Да е тон-два, да го откраднеш, но толкова нещо реже ли се с ножовки? Пък и армията е блокирала всичко и се стреля без предупреждение. Все пак кирките достигат цената на плазмен телевизор, а оксижен се разменя за джип, но пак трудно се намира.
2021
България е изплатила всички дългове и кредитира съседите си. Обсъжда се предложението левът да стане общоевропейска валута. Никой не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, банките фалират, защото никой не им иска парите. Българските емигранти се връщат у дома въпреки молбите на местните власти да останат и да харчат там парите си.
„Ролс ройс” откриват завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2022
Партиите са премахнати. България става президентска република с президент бившия премиер, който е започнал тунела. Той печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните.
На мястото на Кремиковци започва строежа на Българияленд, увеличено копие на Дисниленд. Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новините си на български език.
2023
Цар Киро купува Манчестер Юнайтед и назначава за президент Сашо Томов. Бербатов, Меси и Роналдо идват у нас и спорят за титулярни места в Спортист Своге. В часовете по физкултура се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема за частна охранителна фирма, за да опази границите си от тълпите напиращи имигранти. Потомците на Балдуин Фландърски и родата им до десето коляно напират да получат българско гражданство.
2024
Вестник „Капитал” купува „Файнайшъл таймс” и добава там форум за забрана на използването на латиница във вестника. Страната е залята от испански, немски и френски емигранти, работещи в строителството и туризма.
Главният офис на Майкрософт е преместен в Правец. На пазара излиза новият „Windwds Bay Ganyo”, който работи само с бълраски гласови команди. Примерно се рестартира с „Abe az shto ne ti….”.
2025
ЦСКА и Левски отново отказват участие в шампионската лига. Не им трябват пари и ги мързи да тичат. Тегленият жребий определя Калиакра да представи страната. Отборът проклина лошия си късмет. След месец медиите хвалят Реал Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши реми със звездния състав на родния представител.
На границата са заловени първите американски и японски нелегални емигранти.
2026
Като първа световна икономическа сила България урежда всички регионални конфликти по света. Понеже отдавна няма армия, достатъчно е нейните пратеници да изрекат „Ако вие не... ще ви спрем инвестициите” и враждуващите страни се прегръщат и отварят бутилка гроздова.
Тъй като огромни средства се заделят за исторически изследвания и книги, всички ученици в света знаят, че България сама е спечелила Втората световна война срещу Германия, СССР, САЩ, Япония и другите, въпреки подлото бомбардиране с ядрено оръжие на малките сливенски селца Нагазаково и Хирошимово. Все още се спори дали Наполеон е роден в Плевен, или само коренът му е български. Страната ни извежда двадесети пореден сателит, за да могат членовете на антарктическата ни експедиция да гледат директно мача Левски-ЦСКА.
11.09.2027
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи се насочват към двата най-големи мола в София...
А още не сме изхарчили и половината от златото...
Дай Боже да се случи този сценарий! Амин!
Моше е студент в Оксфорд.
Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа. Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам.
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма.
Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.