Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
- Таня, хапни едно парче от тортата.
- Благодаря ти, Ники, но не искам.
- Е, хапни де, много е вкусна!
- Не, благодаря. Не ям след шест часа.
- Таня, моля те.
- Ники, не ям сладко.
- Изяж си тортата, глупачко! Вътре има пръстен, искам да се оженя за теб!