В един зоомагазин влязъл възмутен клиент:
- Вчера купих от Вас говорещ папагал Ара. Обаче, той - дума не обелва!
Продавачът го успокоил:
- Господине, на животинката й трябва време да се приспособи към новото си жилище. Сложете й едно огледало в клетката! Като гледа собствения си образ - тя ще се успокои!
На следващия ден, клиентът довтасал отново:
- Сложих огледало, но папагалът все така мълчи като риба!
Служителят на зоомагазина предположил:
- Вероятно се чувства подтиснат. Сложете в клетката едни вятърни камбанки. Шумът е приятен и ще му помогне да се отпусне!
На третия ден, онзи цъфнал пак:
- А, бе тая ара да не е глухоняма? Не обръща никакво внимание на камбанките!
Консултантът го посъветвал:
- Сигурно му липсва движение! Сложете в клетката една мъничка люлка. Птицата ще се раздвижи и ще й дойде настроение да каже нещо!
На четвъртия ден,нашият герой се появил с широка усмивка на лицето:
- Слава Богу! Пустият му папагал! Най-сетне проговори!
Продавачът кимнал доволно:
- Нали Ви казах? Огледалото,камбанките и люлката явно са свършили работа!
Собственикът на птицата направил особена гримаса:
- Ами... Не точно...
Служителят въздъхнал:
- Както и да е... А какви бяха първите му думи?
Клиентът се изчервил и се огледал внимателно наоколо. А после прошепнал:
- То, не е много за разправяне... Ама понеже тук сме само двамата - ще го споделя с Вас. Първите думи на папагала бяха:
"Ти, кога ще ме нахраниш, бе, да ти eбa майката проста?"

По някое време вечерта телефона в дома на виден богаташ звъни:
- Здравейте, сеньор Рой, тук е Ернесто, иконома на вилата ви.
- А, да – здравей Ернесто. Какво мога да направя за теб, някакъв проблеми ли има ?
- Ами, обаждам се за да ви предупредя, сеньор Рой, че папагалът ви умря.
- Папгалът ми ? Умрял ? Този дето спечели интернационалното състезание ?
- Точно така сър. Той.
- Мамка му. Много тъжно. Похарчих сума пари за тази птичка. От какво умря ?
- Яде развалено месо, сеньор Рой.
- Развалено месо ? Кой по дяволите го е хранил с развалено месо ?
- Никой сеньор. Папгалът сам яде от умрелия кон.
- Умрял кон ? Какъв умрял кон ?
- Чистокръвният, сеньор Рой.
- Чистокръвният ми жребец е мъртъв ?
- Да сеньор Рой, умря от преумора, докато вадеше вода от кладенеца.
- Ти да не си полудял бе, каква вода, какъв кладенец ?
- Ами, трябваше ни вода за да угасим пожара, сеньор.
- Пресвети Боже ! Човече, за какъв пожар говориш ?
- За този в къщата ви сеньор ! Една свещ падна, завесата се запали и ...
- По дяволите ! За какво говориш ? Да не би да ми казваш, че цялата ми вила е изгоряла зарди една свещ ?
- Да, сеньор Рой.
- Но в къщата има електричество, за какво по дяволите сте палили свещи ?
- Заради погребението сеньор Рой.
- ЗА КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ ГОВОРИШ ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ ?
- На жена ви сеньор Рой. Една нощ изскочи много късно пред къщата и аз помислих, че е крадец. И я ударих с един стик за голф.
- С кой стик по-точно я удари Ернесто ?
- Ами, с онзи новия, с титановата глава и с графитените вплетки в ръкохватката
Мълчание....
Дълго мълчание....
Мнооого дълго мълчание....
- Ернесто, ако се окаже, че си ми повредил стика за голф...значи си се забъркал във възможно най-голямата неприятност в живота си.
Мъж и жена са канят да отиват на гости. Изключили навсякъде осветлението, затворили всички прозорци, сложили покривало на клетката с папагала, включили алармата на СОТ-а, изхвърлили котката на улицата.
Извикали такси и излезли от къщата. В момента преди да затворят вратата хитрата котка се вмъкнала вкъщи и мигом се качила на втория етаж (при клетката с папагала). Мъжът се върнал обратно за да хване котката, а жената седнала в таксито и за да не каже, че у тях няма никой, обяснила на шофьора, че вкъщи е останала майка й и съпругът й се е върнал да й пожелае лека нощ.
Вънал се мъжът й и казал:
- Това животно се заби под кревата, опитвам се да я измъкна, а тя ме драска, взех точилката и я изгоних от там. Гадината така се разврещя, че се наложи да я покрия с едно одеало. Едвам я измъкнах дебелата свиня и заедно с одеалото я метнах в храстите...

На един кораб работел фокусник.
Понеже пътниците всеки път се сменяли, той си правел все един и същи фокуси. За негов лош късмет, капитанският папагал бил гледал предостатъчно пъти неговите представления и знаел всичките тайни на фокусите. По време на всяко представления му развалял шоуто с подвиквания от рода на:"Крие дама пика в джоба на панталона си!", "Това не е същия цилиндър!", "В кутията има дупка!". Фокусникът се сърдел, но нищо не можел да направи, все пак бил капитанския папагал. Веднъж обаче претърпели корабокрушение и оцелели по чудо само фокусника и папагала, и останали на някакви останки от кораба. Фокусникът постоянно гледал злобно папагала, който пък постоянно фокусника. Накрая, след седмица папагалът не издържал:
- Добре де, добре, предавам се! Къде е кораба?!