Чернокожи баща и син пътуват от САЩ за Лондон. Пилотът съобщава:
- Дами и господа, горивото ни е на привършване и ще трябва да изхвърлим багажа.
След известно време пилотът обявява:
- Дами и господа, самолетът все още е много тежък, и много, много съжалявам, но трябва да започнем да изхвърляме пътници... И за да е възможно най-справедливо, ще го направим по азбучен ред. Има ли африканци (African) на борда?
Без отговор.
- Добре, има ли чернокожи (black) на борда?
Без отговор.
- Добре... Някакви цветнокожи (color)?
Без отговор.
- Хм... Някакви тъмни (dark) хора?
Тишина в салона.
Момчето пита баща си:
- Но татко... Мислех, че каза, че ние сме горди африкански чернокожи тъмни хора?
- Да, сине мой... но днес ние сме негри.
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ.
Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен.
Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос - какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай.
В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой - ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите:
- Едно запомнете от мен момчета - учете устройство на самолета - много бият за него!
Наръчник на пилота 1.
1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително
2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад - смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава къщите стават много големи.
3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.
7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8. "Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.
10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.
11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорционална на ъгъла на приземяване. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.
13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.
15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16. Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца, е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла, и единственото, което чуваш, е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18. Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час, и земята, която се движи с нула километра в час, досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19. Оглеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.
20. Запомни, гравитацията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.
Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден а на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял,търпял, не можал да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А механика му казал:
- Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те eбat тия двамата до София яж ме.
Авиошоу, един журналист се качва в самолета, който ще прави демонстрацията.
Пилотът го вдига, прави няколко тона и виражи и отзад се чува "Това го очаквах". Пилотът подразнен прави няколко имелмана и отзад се чува " И това го очаквах". Пилотът още по-раздразнен - влиза в серия: виражи, тона, имелман, лупинг ... Отзад се чува "Е това вече не го очаквах". Пилотът доволен каца и коментира
- Абе ти голям смелчага се оказа.
Журналистът:
- Какъв смелчага бе пич - първия път, като се напиках ти казах, че това го очаквах, втория път като се насрах ти казах, че и това го очаквах, обаче третия път като ми потече през ръкавите и яката - е това вече не го очаквах
Из доклада на един марсианец, или какво е да откриеш България.
12 април 2019
Ден 2103 от началото на мисията. След дълго пътуване, най-сетне открихме планетата СТН-3242, от която години наред получаваме сигнали с неясно съдържание. Изпратихме на повърхността 18 сонди и 23 капсули с по двама специалисти. Аз бях в капсула № 13, която се приземи в малко населено място, наречено, както по-късно разбрахме – България. Флора и фауна-изключително разнообразни, взехме образци почти от всичко. Работата ни се затрудняваше от местното население. Повечето са агресивно настроени. Наобиколи ни тълпа от мургави аборигени, надаващи бойния вик:
– Бате, бате, дай нещо!
Докато настройвахме портативния мултивселенски преводач, част от обшивката на капсулата изчезна. Наложи се да излетим. Кацнахме в гориста местност да поправим щетите. Наблизо забелязахме голяма група четириноги същества с гъсто окосмяване. След тях вървеше едър двуног представител на местните жители, който, размахвайки огромен жезъл, ни приветства високо с израза:
-РРР, пущини! Вашта кожа овча, къдя ръгнахтееее?
Оказа се, че не било поздрав и не било за нас. Разбрахме го на втория ден, когато вече можехме да отворим поне по едно око. С помощта на преводача узнахме, че съществото се казва бай Милан и има титлата „овчар“. Взел ни за крадци. Като ни почерпи с още шамари за „всеки случай“, бай Милан ни заведе в дома си. Миришеше странно. Сложи пред нас чиния с нарязано растение, което вонеше на развалено, поръси с червен прах и го разбърка. После наля стъкленици с жълта прозрачна течност и ни накара да пием. Беше изгарящо, не можех да издам и звук, очите ми щяха да изхвръкнат, колегата повърна, а бай Милан рече, че ще свикнем.
До вечерта вече знаехме няколко думи на местния език: „шкембе“, „ракия“ и „пeдepact“. Той ни обясни нещо и за нечия майка, но ние не разбрахме, защото не сме били дорасли. Като му разказахме за повредата на капсулата, ни тресна по гърбовете приятелски, взе разнебитено сандъче със странни инструменти и отидохме до мястото на кацане. С помощта на метал, наречен ламарина, чук, тел, пирони и странното заклинание „твойта мама шашава“, бай Милан направи капсулата като нова. Попитахме го дали не иска да го разходим до кораба, той се съгласи, при условие, че вземем и женската му, която нарече Ленчето. Взехме и двамата. Не им казахме за експериментите и изследванията, които трябваше да извършим с тях, за да не се плашат. Беше грешка.
Понесоха всичко без да трепнат. Бай Милан се сприятели за два дни с целия екипаж, а Ленчето научи втория пилот да плете вълнени чорапи. Капитанът вече трети ден лежи след отравяне с жълтата течност „ракия“ и реве с пълно гърло нещо за някакъв Илия, дето градял килия. Нищо не му се разбира, но твърди, че бай Милан бил всичко за него. Ленчето научи механика да бродира гоблени и така го избави от вечното му мърморене, че все нещо трябва да поправя.
Изпращам това съобщение по кодирания канал до главното командване и моля за спешни инструкции. Дисциплината на кораба е изцяло разстроена, цари хаос, а бай Милан и Ленчето са превзели кораба и не желаят да си тръгват. Те са като вируси, всички са заразени, само аз останах, защото отказах да пия от жълтата отрова – не ми понося и веднага я повръщам.
Предупреждаваме, че жителите на планетата са опасни и тя трябва да бъде избягвана. Очаквам инструкции – трети командир на кораба, личен код ТМД 1366.