Иванчо се оженил за Марийка - една седмица познанство, веднага в гражданското, брак - шок за махалата. Тя е много шавлива и повече от половината му приятели я били чаткали.
Животът продължава - кофти, че Иванчо, като седне на чаша с аверите, всеки му е баджанак и малко е неудобно. Една вечер се запил той с най-големия му приятел Гошо и онзи след 6 ракии набрал кураж:
- Иванчо, знаеш, че сме приятели от 10 години, знаеш, че Мимито беше учебен полигон даже и за теб. Много те обичам и уважавам, ти си ме учил на много работи, в това число на рибарлък и сега съм щампион на България по спортен риболов. Що го взе това момиче?
- Как да не го взема, бе Гошо? Последните три състезания по риболов кой ги спечели? Аз! Знаеш ли какви хубави глисти има, всичко кълве на тях - шаран, сом, пъстърва. Чуkam си я само с задния двор, на нея й е кеф и събирам по едно бурканче стръв!

Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!