Вицове за Поручик Ржевски
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски:
- Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами... да е по-прилична.
Оболенски:
- Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси?
- Не.
- Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат.
Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб:
- Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси?
Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата!
- Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите?
- Еее... какво да направим, Африка, господа, Африка...
Наташа Ростова от детството си е възпитавана в институт за благородни девици във Франция. Вече на 17 години... Идва време да се завърне в Русия. Посреща я майка и. На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш. Кочияшът, както си подобава в такива случаи, удря кобилата по задника с възгласа "Дийййй...". Кобилата не помръдва. Той я удря отново и крещи:
- Тръгвай, ма пуtko заспала...
И кобилата потеглила... Маминка е в шок от чутото...
А, Наташа я пита:
- Маман, а какво е това "пуtka"...?!
Маман сконфузено отвръща:
- Дъще, в Русия така наричаме ласкаво кобилите...
С това и приключили въпроса... Минало известно време. Първият бал на Наташа. Танцува тя с поручик Ржевски и решила да блесне със знанията си по руски език:
- Кажете, поручик, Вие имате ли пуtka...?!
Ошашавеният може би за първи път поручик отвръща:
- Не, естествено...
- Само ако знаете аз каква имам... Цялата е рижава... На петна... И когато я почесвам, прави ето така: ФФРРРРРРР...
Прием, в салона у Ростови е претъпкано.
Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.