Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка:
- Стой, ще те ям!
- Ама недей така, аз съм млада, неопитна...
- Няма недей, ще те ям.
- А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание?
- Не едно, три ще ти изпълня даже.
- Искам да правим cekc... Да разбера и аз нещо от тоя живот.
Подхваща я вълка, оправя я.
- Казвай второто желание.
- Амиии... Като първото.
Пак я подхваща вълка, озорва се, но я оправя още един път.
- Казвай третото желание.
- Амиии... И то като другите.
Вълка пак я почва, ама вече е много на зор - изпотен, зачервен, сърцето му бие до пръсване...
В този момент на полянката се показват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката, прицелва се и - бам! - Червената шапчица между очите.
Бабата писва:
- Леле, какво направи, утрепа ми внучката!
- Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица.
Излязъл веднъж султана с гемията си на риболов в един залив.
Поотегчил се ,че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба.
Гледа на една плоска скала-клекнал бедния рибар Ивнчо,извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи.Ама пуста природа,не става..
-Доведете го този серсемин веднага,бе!-заповядал султана на стражите.
Речено-сторено.
-Какво се опитваш да направиш,бе серсемин?-попитал султана ,когато го довели.
-Султан ефенди,когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах беден рибар, та рекох сам да се оправя-и аз да вържа малко двата края..
-Хм..Че кого толкоз си оправил в моето царство,та човек е станал?
- заинтересувал се султана.
-Ами кого..Е,твойте везири, например-всичките..
-Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и ако ме лъжеш,главата ти сека на място,да знаеш! - заканил се султана.
-Абе ,султан ефенди,кой си признава такива работи!-рекъл Иванчо.
-Ти за това не бери грижа,зная аз как да попитам,че да разбера истината.
-Ами,ако излезе вярно?-попитал Иванчо.
-Ако излезе вярно,ще накарам всеки от тях да ти даде по една торба злато-обещал султана.
Строил той на другия ден везирите в една редица в султанския дворец и извикал на стражите да доведат Иванчо.
-Познавате ли го този човек?-обърнал се султана към везирите
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
-Вай,вай,Аллах,Аллах...
-Ясно-о-о!-отсекъл султана.-Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба злато!
Слиза Иванчо по стълбите на палата и едва носи тежкия чувал със злато.
Краката му се огъват от тежеста ,а той си мърмори:
-Бреей,какво стана!Хем само си го допрях!
Един рибар точно си прибрал улова от няколко щуки и тръгнал да се прибира, когато го набарал горския:
- А такаааа. Хванах те аз сега, какви са тези щуки, сега е забранено да ги ловиш ?!
- А не горски. Тези щуки са си мои. Гледам си ги в къщи във ваната и всеки уикенд си идвам тука и ги пускам да поплуват малко - казал рибарят, извадил една cbиpka и продължил - И като се наплуват свирвам с тази cbиpka, те доплуват при мен и си ги прибирам.
- Да бе да. Ти мен за луд ли ме имаш бе !! Твои си били щуките и си ги бил разхождал. Това няма как да го повярвам, ти нещо тука се шегуваш с мен.
- Не ве горски. Честно, кълна се ! Айде ако искаш да отидем до язовира, да ти покажа.
И така историята мълчи, как горския се е навил да му покаже как си разхожда щуките, но отишли до язовира и рибаря казал:
- Ето горски подръж ми малко свирката да пусна щуките да поплуват.
И взел горския свирката, нашия човек пуснал щуките в язовира и взел да се оглежда разсеяно. Горския му подава свирката и му вика:
- Ето ти свирката.
- Каква е тая сврика? – попитал рибарят
- Е как каква, за щуките !
- Какви щуки ?!