Излязъл веднъж султана с гемията си на риболов в един залив.
Поотегчил се ,че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба.
Гледа на една плоска скала-клекнал бедния рибар Ивнчо,извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи.Ама пуста природа,не става..
-Доведете го този серсемин веднага,бе!-заповядал султана на стражите.
Речено-сторено.
-Какво се опитваш да направиш,бе серсемин?-попитал султана ,когато го довели.
-Султан ефенди,когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах беден рибар, та рекох сам да се оправя-и аз да вържа малко двата края..
-Хм..Че кого толкоз си оправил в моето царство,та човек е станал?
- заинтересувал се султана.
-Ами кого..Е,твойте везири, например-всичките..
-Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и ако ме лъжеш,главата ти сека на място,да знаеш! - заканил се султана.
-Абе ,султан ефенди,кой си признава такива работи!-рекъл Иванчо.
-Ти за това не бери грижа,зная аз как да попитам,че да разбера истината.
-Ами,ако излезе вярно?-попитал Иванчо.
-Ако излезе вярно,ще накарам всеки от тях да ти даде по една торба злато-обещал султана.
Строил той на другия ден везирите в една редица в султанския дворец и извикал на стражите да доведат Иванчо.
-Познавате ли го този човек?-обърнал се султана към везирите
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
-Вай,вай,Аллах,Аллах...
-Ясно-о-о!-отсекъл султана.-Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба злато!
Слиза Иванчо по стълбите на палата и едва носи тежкия чувал със злато.
Краката му се огъват от тежеста ,а той си мърмори:
-Бреей,какво стана!Хем само си го допрях!
Един рибар точно си прибрал улова от няколко щуки и тръгнал да се прибира, когато го набарал горския:
- А такаааа. Хванах те аз сега, какви са тези щуки, сега е забранено да ги ловиш ?!
- А не горски. Тези щуки са си мои. Гледам си ги в къщи във ваната и всеки уикенд си идвам тука и ги пускам да поплуват малко - казал рибарят, извадил една cbиpka и продължил - И като се наплуват свирвам с тази cbиpka, те доплуват при мен и си ги прибирам.
- Да бе да. Ти мен за луд ли ме имаш бе !! Твои си били щуките и си ги бил разхождал. Това няма как да го повярвам, ти нещо тука се шегуваш с мен.
- Не ве горски. Честно, кълна се ! Айде ако искаш да отидем до язовира, да ти покажа.
И така историята мълчи, как горския се е навил да му покаже как си разхожда щуките, но отишли до язовира и рибаря казал:
- Ето горски подръж ми малко свирката да пусна щуките да поплуват.
И взел горския свирката, нашия човек пуснал щуките в язовира и взел да се оглежда разсеяно. Горския му подава свирката и му вика:
- Ето ти свирката.
- Каква е тая сврика? – попитал рибарят
- Е как каква, за щуките !
- Какви щуки ?!
Ловец застрелял мечка. Тъкмо извадил ножа да я дере и някой го тупа по рамото:
- Защо ми уби жената, бе? Сега да те ям ли, или да те таковам?
Ловецът, естествено, избрал второто. Ядосан, на другия ден ловецът направил пусия, гледа нещо мърда, стреля и какво да види - малко мече. Тъкмо вади ножа да го дере и… пак мечокът зад него. Повторила се първата ситуация. Бесен, ловецът купил тротил, намерил мечата бърлога и я взривил. Тъкмо потривал доволно ръце и пак една лапа го тупа по рамото:
- Е, сега какво си избираш?
- Ами… да ме таковаш!
- Абе, аз не мога да те разбера! - рекъл мечокът.
- Ти ловец ли си, или си пeдepact?!