Свършила гражданската война в Русия и Чапай и Петка решили най-накрая да се изкъпят. Години наред все били по фронтовете и все не намирали време за една хубава баня, така че били яко кирлясали.
Речено, сторено. Напалили една хубава руска баня. Напарили се хубаво и Чапай казал на Петка:
- Петка аз ще легна тука, а ти в името на революцията ми търкай кирта от гърба.
- Добре, другарю Чапай – казал Петка.
Легнал Чапай, а Петка започнал да търка. Търкал, търкал и по едно време казал:
- Чапай, свалих първият пласт кир.
- Добре, Петка! Добре. Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време пак казал:
- Чапай, свалих втория пласт кир.
- Добре Петка! Много добре! Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време удивено изкрещял:
- Чапай! Намерих потника дето го загуби миналата година!

Чапай си купил мерцедес. Петка взел да го разпитва:
– Чапай, това какво е?
– Волан, Петка – отговорил Чапай.
– Чапай, а това какво е?
– Скоростният лост!
Петка помолил Чапай да го повози. Качили се в мерцедеса и Петка видял емблемата на предния капак.
– Чапай, а това какво е?
Чапай ядосан казал:
– Това е мерник, Петка. Прицелваш се в някой пешеходец и … готово.
След няколко метра Чапай изпреварил един колоездач. В последния момент Петка отворил вратата и блъснал колоездача.
– Чапай, мерникът ти нещо не работи – ако не бях аз, този щяхме да го пропуснем…