Един ден в двора ми се появи уморено куче. По нашийника му – и по факта, че беше в добро състояние – можех да разбера, че има дом и е добре обгрижвано. Той спокойно се приближи до мен, аз го потупах по главата и след това ме последва до входната врата. Без колебание отиде право в коридора, сви се в един ъгъл – и заспа. След около час отново застана до вратата, затова го пуснах навън. На следващия ден се върна – махащ с опашка и видимо щастлив. Поздрави ме любезно, влезе право вътре и легна на новото си любимо място в коридора за още една кратка дрямка. Това се повтаряше няколко дни поред. От чисто любопитство закачих малка бележка на нашийника му: – „Наистина се чудя кой е собственикът на това прекрасно и дружелюбно куче – и знаете ли, че идва тук всеки следобед, за да подремне малко?“
На следващия ден кучето дойде както обикновено – но този път с отговор на нашийника: – „То живее с шест деца – две от които са под три години – и просто се опитва да си намери място, където да спи спокойно. Мога ли да дойда с него утре и аз?“

Киро беше на почивка в Родос след семестъра и както подобава, обиколи всички барове и ресторанти. Първите пет дни, без никакви проблеми, но на сутринта на шестия ден се събуди в непозната хотелска стая. Главата му пулсираше, ръцете му трепереха, а жаждата го мъчеше като маратонец в Сахара.
Накрая успя да отвори очи и замря от шока. До него лежеше една не особено привлекателна възрастна дама. със сива коса, сусахарена кожа, увиснали... абе схванахте картинката.
Киро изпъшка, сложи панталоните, остави 100 евро на нощното шкафче, взе ризата си и се запромъква на пръсти към вратата.Но не щеш ли, точно преди да излезе се препъна в нещо. Погледна към пода и видя друга възрастна дама, много подобна на тази, в леглото. Тя му изсумтя и каза:
"Хей, красавецо, не трябва ли и шаферката ви да получи нещо!?"